В монографията „Устройство и управление на българската православна църква (IХ-ХIV век)" (С., 1997) пред мен не стоеше задачата да разглеждам историческия развой на тази институция през Средновековието. Затова на частния проблем за каноничното положение на Българската църква се спрях накратко, колкото да очертая средата, в която се развиват институциите и епархиите на Църквата през IХ-ХIV в. Сега искам да се върна към него, излагайки нещата в тяхната последователност, по-подробно и цялостно, на базата на запазените сведения, съобразявайки се с духа и смисъла, присъщ на възгледите и разбиранията и главно на традициите и правилата, по които се развивал в тази насока църковният организъм. |