СЪДЪРЖАНИЕ:
Прощавай, житен край честит
Завъртяха се листата луди
Свири вятър, сребърния вятър
Пусти улици, клинчар
На Тверска трескаво унесен
Ех, целувай ме, целувай
Подай ми, Джим, за щастие подай
На сърцето ми с поглед премрежен
Ти не ме обичаш, ти не ме жалееш
Тук дошъл, тъй както всички други
Вижда се, такъв ми е късмета
Може късно, може твърде рано
Тоя свят е толкова чаровен
Жива ли си, майчице обична
В тая снежна лапавица мръсна
Тихо е, тихо, лимоненолунно
Снежния вихър се мята продран
Тия кончета с тънички шии
Клен ти мой окапал, голишат и сгърбен
Ветрове, ветрове белоснежни
Хей ти. Рус, простор безкраен
Някак тъй, необичайно
Махам, в ръкавица от сребриста лайка
По-красива от теб не съм виждал
Че живота си в пътя заложих
А на гората златните предели
Днеска за поета с дарба божа
Не видях на Босфора небето
Позатихна старата ми рана
Синьосин и весел край, във твоя чест
Въздуха, син и прозрачен и др.
|