СЪДЪРЖАНИЕ:
Философстването като странстване
Етюдът, философстването, философът
Метафизическият дискурс
"Градината" на Хайдегер
"Елиминиране" на метафизиката?
I
Чарът на философията се определя поне от три неща:
1. Анекдотична занимателност;
2. Дефинитивна неопределеност;
3. Публична непонятност.
В своето лутане по друмищата на vita activa и под звездите на vita contemplativa Човекът се изхитрил да борави със ситуации като с предмети, да разполага с тях и да ги разполага около себе си като свой Дом. Станал метафизик, приятел на абсолютните значения.
Започнал да ги облагородява с:
- многозначително мълчание;
- агонална словесност;
- дидактизирано всеумие.
Философът населил блата и ровове, площади и кръстопътища, библиотеки и манастири, пазарища и академии. Вкаменил ситуативната поза в емблематичен социален жест:
- невъзмутимост на духа;
- полифоничност на мисълта;
- „искейпистко" поведение.
Разболявал се постоянно от отчаяние, вечната „болест и умиране".
Записвал тълпата с думи.
Надявал се, вярвал, че точно неговата Книга - както е казал Поетът - ще може да бъде Приятел на хората, които харесва. За да странстват заедно.
|