…Документираните разговори продължаваха най-много по един час, с изключение на първия. Поетът често правеше дълги паузи - нужно му беше време, за да намери най-верния и най-точен отговор. Когато не беше сигурен в нещо, оставяше отговора за следващата среща. Понякога дори настояваше да изключим магнетофона, но никога не отказваше да отговори на конкретен въпрос. Важното беше, че не изопачаваше истината и му беше чуждо желанието да се "представи" в друга светлина. И никога не настоя да чуе записа от предишния разговор. Паметта му беше услужлива за събития и факти, които го бяха впечатлили, без да бъде сигурен в датите и годините.
Разговорите с Христо Фотев съм документирал в десетина магнетофонни касети, които възпроизвеждам в настоящата книга без промени.
Петнадесет години изминаха оттогава... От тази дистанция на времето разбирам, че извършеното няма облик на една академична литературна анкета. Въпросите към поета са непоследователни. Пропуснати са важни моменти от житейската и творческата биография на Христо Фотев. Можеше и по-задълбочено да се надникне в творческата му лаборатория. Много от въпросите се повтарят, но това правех съзнателно, за да проверя достоверността на казаното и да изясня нови подробности около неща, които са ме интересували тогава. Освен това имах намерение да продължа и обогатя тази литературна анкета, но това беше невъзможно поради редица обстоятелства.
|