Книгата „Присъствия на храненето по българските земи през XV-XIX век" е насочена към важно място в антропологията на българския народ през възлов период в неговата история. Храненето е разгледано като процес, отразяващ културното и стопанското развитие на българските земи върху един широк балкански фон. Цивилизационното развитие на нашите земи обяснява традициите в областта на храненето и тяхното отразяване в български и чуждестранни източници. Менюто на консумираната храна е проследено с оглед на нейната промяна вследствие великите географски открития. Очертано е въздействието на постенето като прелом в хранителната нагласа. Разгледани са храни още от времето на Ранното средновековие до края на XIX век. Проследено е хранителното участие във всевъзможни ритуали и тяхното отражение в българската литература и чуждестранната пътеписна книжнина. Разгледана е появата на българската храна като единно понятие; подчертан е приоритетът на хлебната храна. Отразени са всички промени в социалното и икономическото развитие през посочения период. Отчетена е хранителната норма през Възраждането с нейното развитие в различните етнически слоеве. Хранителните реалности в българските земи са видени през призмата на една утилитарна философия, която дава представа за прехраната на един народ и за начините на доставянето й. Проследени са консумативните възможности на българския народ през посочения период и социалното разпределение на храните с оглед кастовостта и общественото разделение. Разгледани са мненията на българските възрожденски мислители относно същността на употребяваните храни и тяхната оценка.
От книгата лъха уважение и разбиране към една от най-древните традиции на страната - хранителната култура, осветена със старинната поговорка: "Не можеш излъга хляба."
|