Живеем в епоха, когато не обичат и не търсят истината. Когато все повече я заместват с ползата и интереса, с волята за мощ.
Тази нелюбов към истината се дължи не само на нихилистичното или скептичното отношение към нея, но и на подмяната й с някое вярване или догматическо учение, в името на което се допуска лъжата, смятана не за зло, а за благо. Равнодушието към истината и преди се дължеше на догматичната вяра, която не допускаше свободното й търсене. В европейския свят науката се развива като свободно изследване и търсене на истината независимо от нейната изгодност и полезност. Но после и науката започва да се превръща в оръдие на антирелигиозни догматични учения, напр. на марксизма или на техническата мощ. Ако приемем, че нашата епоха се характеризира с изключителна лъжовност, тази лъжа е особена. Лъжата се утвърждава като свещен дълг в името на някакви висши цели. Злото се оправдава в името на доброто. Това, разбира се, не е нещо ново. Историята винаги е обичала да оправдава злото заради някакви свои висши цели (хитростта на разума при Хегел). Но в наше време това явление е придобило огромни размери. Във философски аспект доста нов е фактът, че е разколебана самата идея за истината. Вярно е, че предшественици на това отрицание на истината са древните софисти. Но те скоро са разгромени от Платон, Аристотел, Плотин, тоест, по върховете на гръцката мисъл.
|