Курсът, от който са взети десетте следващи лекции, беше преподаван в Есоlе des Beaux-Arts; ако не беше редактиран, щеше да изпълни единадесет големи тома. Не посмях да натрапя на читателя толкова дълго четиво; извлякох от този труд само общите идеи. При всяко изследване тези идеи са главното и тук, както и другаде, е важно те да бъдат отделени. Тъй като измежду всички човешки произведения, произведението на изкуството изглежда най-произволно, изкушени сме да мислим, че то се ражда от случайността, без правило и причина, оставено на произволното, на непредвиденото, на неподвластното: действително. Когато творецът създава, той следва фантазията си, която е лична; когато публиката възприема, тя го прави според вкуса си, който е преходен; намеренията на художника и симпатиите на публиката - всичко това е спонтанно, свободно и привидно капризно като духащия вятър. Обаче също както духащият вятър, всичко това има точни условия и ясни закони: полезно ще бъде да ги разкрием. |