iKnigi.com

Основните щрихи, очертаващи портрет - може би не абсолютно точен, но сигурно не неверен - са:

- четири исторически периода

- от 1800 г. до Освобождението;

- от Освобождението до Първата световна война;

- между двете световни войни;

- след Втората световна война;

- и осем най-важни автора:

- Омир, Езоп и тримата велики трагици Есхил, Софокъл и Еврипид за гръцката литература,

- Вергилий, Хораций, Овидий - за римската литература.

Към повечето статии е приложена подробна библиография. Заключителните размишления засягат и историята на обучението по класически езици у нас — т.е. подготовката на бъдещите преводачи - и правят опит за обобщение на тенденциите в пет общи за всички периоди характеристики.

Два индекса - на преведени частично или изцяло антични автори и на преводачите - дават и допълнителна хронологическа информация. Новите и преиздадените преводи след 1995 г. са представени в отделен списък. И той ориентира в посоките на новите интереси и предпочитания. Една от тях е в посока значително и качествено попълване на преводното представяне на някои автори, преди всичко Аристотел. Другата е все по-настоятелното обръщане към литературата на Средновековието - латиноезично и византийско, чието популяризирането става чрез сборници, антологии и нови поредици като „Архив за средновековна философия и култура". Преводи от латински и старогръцки намират място не само в традиционните медии, напр. в „Литературен вестник" или новия „Прометей" (кн. 1, 99): в ход е създаването на Интернет страница за успоредно представяне на латински текстове и техните български преводи.

И в моментите на приспособяване към новите условия класическата литература, словесността на гръцки и латински, не губи стойност. Защото тя разполага с вече доказано от хилядолетията предимство пред режими и икономики: надживява ги.