Фалшифицирането на човешката история. Продължение на трилогията "Измислена ли е - center cellpadding='3' cellspacing='3' border='0' w

Фалшифицирането на човешката история. Продължение на трилогията "Измислена ли е човешката история" и "Голямата акция"
Автор: Уве Топер
Обем: 214 стр.
Формат в мм.: 145х200
Издател: ИК "Литера прима "
Мека подвързия
Дата на включване: 2002-11-11
Нашата цена: 5.16 лв
 

Археологическият национален музей в Мадрид показва също толкова фрапиращи подправени християнски надписи на вестготите (западните готи). Сигурно и те скоро ще изчезнат. Затова (през юни 1999 г.) копирах и фотографирах повечето от тях. Защото няма никаква полза, ако разпознатите като фалшификати обекти просто изчезнат в архива или дори тайно бъдат унищожени или обезобразени. Цялата ни писменост е проникната от смятаните по-рано за истински музейни експонати и всички наши теории съдържат заключения, направени по подправените предмети. Затова е много важно тези предмети да бъдат заклеймени и да се изхвърли като недопустима цялата свързана с тях литература.

Ако след това за някои периоди - например за готите и франките - не остане нищо, това ще е достойно за съжаление, но в никакъв случай няма да е причина за създаването на други измислици и лъжи.

И историческата наука трябва постепенно да излезе от детската си възраст и да навлезе в света на възрастните.

Предлаганата тук критика не е съвсем нова. От около 1450 г. -следователно по същото време с неудържимото набъбване на историческите фалшификации - са се появили първите критици, а от 1650 г. имало сериозни усилия за очистването на хаотичната и доста опасна паяжина от лъжи, която днес наричаме история. Просветителските стъпки, често предприемани от теолози, особено йезуити, представих в книгата си „Голямата акция" (1998 г.). Защото винаги е имало отделни учени, движени от честния стремеж да направят историографията по-достоверна. Всички те успели да отстранят от пътя само малките камъчета, като цяло трудът им нямал успех. През XVIII и XIX век критиката по подправения Несториански камък имала своето въздействие, по-късно била отново забравена. Днес камъкът се смята за автентичен. Преди 150 години романът за Розвита бил ясно разпознат от Йозеф Ашбах като нескопосна творба на Целтес, днес отново го смятат като документ за монахиня от Х век. Има и много други случаи от същия вид, ще представя и още. Изводът обаче е прост: Няма полза, ако се разобличават като фалшификации отделни документи - както все повече го правят германистите от две десетилетия - докато не се разгледа отново цялата историческа картина.