iKnigi.com

Ако след това за някои периоди - например за готите и франките - не остане нищо, това ще е достойно за съжаление, но в никакъв случай няма да е причина за създаването на други измислици и лъжи.

И историческата наука трябва постепенно да излезе от детската си възраст и да навлезе в света на възрастните.

Предлаганата тук критика не е съвсем нова. От около 1450 г. -следователно по същото време с неудържимото набъбване на историческите фалшификации - са се появили първите критици, а от 1650 г. имало сериозни усилия за очистването на хаотичната и доста опасна паяжина от лъжи, която днес наричаме история. Просветителските стъпки, често предприемани от теолози, особено йезуити, представих в книгата си „Голямата акция" (1998 г.). Защото винаги е имало отделни учени, движени от честния стремеж да направят историографията по-достоверна. Всички те успели да отстранят от пътя само малките камъчета, като цяло трудът им нямал успех. През XVIII и XIX век критиката по подправения Несториански камък имала своето въздействие, по-късно била отново забравена. Днес камъкът се смята за автентичен. Преди 150 години романът за Розвита бил ясно разпознат от Йозеф Ашбах като нескопосна творба на Целтес, днес отново го смятат като документ за монахиня от Х век. Има и много други случаи от същия вид, ще представя и още. Изводът обаче е прост: Няма полза, ако се разобличават като фалшификации отделни документи - както все повече го правят германистите от две десетилетия - докато не се разгледа отново цялата историческа картина.