Стоян Михайловски е може би единственият в българската литература изцяло социален поет. Дори и в т. нар. мистични творби той е потопен в обществените дела и е провокиран от недъзите на обществото. Лиричното му чувство е социално чувство. Поетът непрестанно размишлява за отношенията на хората, за устройството на държавата, за причините, които пораждат отчуждението, злобата и корупцията. Властта е тази причина, защото е насилие и се придобива с коварство и подкупи. Става дума за държавната, за официалната власт, а не за властта на най-личния и достойния, заставащ по естествен начин начело на обществения организъм. Държавната власт е „паралелна" власт, която потиска честните, смазва и обезсмисля добродетелите, произвежда пороци. За колективистичния човек подобна инструкция е опасна и противна и той й се съпротивлява.
|