Предлаганият тук превод на поезията на Омар Хайям се отличава от предходните и по-късни преводи преди всичко с тълкуването, с интерпретацията си. Едни преводачи са възприемали Хайям като поет-хедонист, други - като поет, който влиза в диалог, дори в препирня с Бог, трети - като поет-мистик, философ, който едновременно е и скептик, и фаталист, софи и мюсюлмански дервиш. Моят превод представя Хайям като свободолюбив и радетел за справедливост и човешко достойнство, чийто девиз е: Духът -свободен! Виното при Хайям, като понятие, е разтълкувано като символ на истина и на освобождение на духа от веригите на битието, истината все още не е свобода, истината може да бъде и жестока. Любимата на Хайям е символ, синоним на красотата. Само красотата не е все още свобода. Защото красотата невинаги е богата на съдържание. Истина плюс красота е равно на свобода. Това е трактовката на поезията на Хайям, с чиято помощ съм направил този си превод-интерпретация. Преводът се характеризира с лаконичност, музикалност и, надявам се, със съдържание, което възпроизвежда в известна степен духа на Хайям.
|