Крепостта разнасяла мрачната си слава надлъж и шир. Нащърбените камъни, с които били изградени стените й, се отронвали къс по къс и с годините силуетът й неусетно се променял. Макар че изглеждала така, сякаш всеки миг ще се срути, крепостта стояла здраво на каменните си основи от векове и сигурно още толкова щяла да плаши жителите на гората.
По върховете на полуразрушените кули виели гнезда едри лешояди. Каменните прозорци, черни като очи на слепец, били сбърчили лица на прилепи, а в подземията се криели отровни змии и гигантски паяци. Пронизителното цвъртене на гладни плъхове огласяло мръсните коридори, а в мрачните подземия се спотайвало едно същество, което хвърляло в ужас и най-храбрите войни. В тази крепост живеел Шегобиеца. Прякорът издавал част от ужасния му характер. Обичал да се шегува колкото странно, толкова и зловещо, а видът му можел да стъписа всеки. Тънките му устни били разтеглени в постоянна озъбена гримаса, която оголвала зъбите му - гладки и остри като кинжали. Зад тесните му зеници припламвали г жълти огньове, а два закривени рога стърчали от покритата му със зелена кожа глава…
| 