Книгата е пръв опит за написване научно-изследователска биография на д-р Стоян Чомаков - крупна, спорна и слабо проучена фигура от епохата на Възраждането. Това означава още пренаписване историята на Църковния въпрос през 60-70-те години на 19 век, тъй като двете теми почти съвпадат. Сърцевина на труда са третата и четвъртата глава. Те изследват дейността на Чомаков през 1861-1878, когато той е в Цариград и играе ролята на мирски водач на борбата за отделна българска йерархия. Неговата голяма заслуга е, че съумява да принуди руската и турската политики да приложат спрямо Църковния въпрос националния принцип, в резултат на което през 1870 е създадена Екзархията и на българите е признат статус на милет (нация).
|