Еврипидовата трагедия изобщо губи от присъщата на жанра високопарност. Това се наблюдава и в „Електра". То става съвсем очевидно, когато тази трагедия се съпостави с „Хоефорите" на Есхил и с „Електра" на Софокъл. Въпросният факт се проявява например в състава на действащите лица или в сценичната обстановка на Еврипидовата драма. Впрочем и едното, и другото произтичат от сравнително свободното отношение на поета към съдържанието на древния мит.
Що се отнася до сценичната обстановка, „Електра" на Еврипид не ни показва двореца на Агамемнон, както е в трагедиите на Есхил и Софокъл. Нейното действие се развива извън чертите на столичния град, пред бедната хижа на Електра. Запазеният трагедиен материал, който предхожда Еврипид, не свидетелства за подобно снижаване на обстановката. Бедна хижа, а не царски палат! Природа, с която човекът се бори не само за да съществува, но и за да се проявява като морално същество! Това не е случайно, нито е сетнина на щастливо или нещастно хрумване. Корените на Еврипидовото новаторство са в посоченото волно отношение на поета към традиционния митологически сюжет. Тук волността е проявена във факта, че Електра е омъжена. Тя е омъжена по волята на бащиния й убиец Егист, омъжена е за социално нищожен човек, за селянин, който очаква прехраната си от своя собствен труд. Мотивите, които са подсказали на Егист идеята за този брак, са допълнение към кървавото му дело и негова защита: замисълът на убиеца е, че от подобен брак не могат да произлязат потомци със съзнание за дълг на отмъстители на мъртвия Агамемнон…
|