В основата на текста са проповедите на Хуйнен, а също и беседи с ученици и светски последователи, гатхи и някои епизоди от живота му. Централно място в сутрата заема обособяването на концепцията за "внезапното просветление", основополагаща за южния клон на чанската школа. В основата на "внезапното просветление" Хуйнен се опира върху главните принципи на махаянската философия и особено върху централната концепция на будизма за "пустотата" (шунята). Според Хуйнен практиката на духовно усъвършенстване е необходима, тьй като привързаността на хората към илюзиите на собствения "Аз" е много силна и не може да изчезне от само себе си. Това обаче трябва да бъде своеобразна не-практика, в процеса на която човек не трябва съзнателно да се стреми към освобождение от освобождаване от лъжливи мисли или към изчистване на собственото съзнание от замърсеност. За да се излезе от рамките на всички дуалистични отношения и да се постигне пълно, истинско и окончателно просветление, човек трябва да практикува не- практиката, без да влага осъзнат стремеж към постигане на нещо или избавяне от нещо, което следва истинската си природа и разчита напълно на собствената си интуитивна мъдрост.
Людзу тандзин - Олтарна сутра на Шестия патриарх Хуйнен (638-713) е един от главните канонични текстове на школата чан (дзен}, първото значително произведение на китайските чан-будисти, заело след смъртта на Хуйнен доминиращо положение в китайския чан (и японския дзен)-будизъм.
|