История на българите. Том I. От древността да края на XVI век -
История на българите. Том I. От древността да края на XVI век | |||
| |||
В предложения на читателското внимание том първи от „ История на Българите " авторите се опитват да коригират отдавна и съзнателно налагани становища, които по наше мнение са плод на конюнктурно-политически цели. Като такива могат да се посочат проблемите около произхода и прародината на древните българи, държавната традиция от преддунавския период, взаимоотношенията със завареното славянско население и дошлите с кан Аспарух българи, съдбата на Куберовите българи в Македония, въпросите около християнизацията и последвалата я езикова славянизация... По нов начин е структурирана и периодизацията. Авторският колектив определя като немотивирана традиционно приеманата горна граница на Българското средновековие - 1396 г. Съобразявайки се с Османската империя като нов фактор на балканската политика, горната граница е изместена значително по-напред — до началото на 1600 г. Заглавието на трилогията не е самоцелно копиране труда на Константин Иречек, публикуван преди повече от един век. Авторите споделят разбирането, че пишат история не само и не толкова за държавата България, колкото за народа български. В една значителна част от своето минало поради различни причини българите нямат своя държава, което пък ги прави единствено неизменен и постоянен субект на националната ни история. За да се контролират източниците и базовата литература, използвани в текста, същите са изнесени в края на всяка глава. Това бе сторено от съображения за коректност и възможно по-стегнато представяне на материала, чийто обем неизбежно би нараснал с въвеждането на справочен апарат. Вместо това предпочетохме полезните за читателя показалци и хронологическа таблица. На авторите са известни почти всички напоследък лансирани становища за миналото на българите, най-често дело на непрофесионални изследователи. Макар и твърде интересни, повечето от тях са хипотетични интерпретации върху ограничен лингвистичен материал, което не ни дава основания за коментар. Без да страним напълно от историческата логика като метод за реконструкция, старали сме се да не напускаме задължителното за всяко историческо изследване русло на изворите и сигурните свидетелства на епохата. Това прави изследването по-малко атрактивно, но затова пък по-достоверно. |