"Смъртната присъда е узаконена касапница! - сърбаше шумно кафето Велинов, сетне оправяше за пореден път възела на вратовръзката си и приглаждаше с цяла длан олисялото си чело. - Задоволява най-низките човешки страсти и по същество превръща държавата в убиец. Аз я разбирам като опрощение, а не като наказание. Вината се изземва от престъпника и по никому неизвестни причини се разпределя между всички нас!"
"Плещиш ми клишета, Велинов, ако с такива щампи пледираш в моя съд, пиши си делото загубено! - отвръщаше му спокойно съдията Дионисиев. - И чети повече класиците, чети философите! Какво казват те, какво? Великаните Дидро, Мотескьо и Бекария смятат смъртното наказание за неотменима част от правото, а Кант дори твърди, че без смъртно наказание няма право! Ето, това казват."
| 