ЦРУ шпионира десетки хиляди американци, тормози демократично избрани ръководители в чужбина, крои покушения, отрича пред Конгреса тези деяния и по този начин издига изкуството на лъжата до нови висоти. Но чрез какво странно преображение ЦРУ успява да се представи пред почтени интелектуалци, като Артър Шлезинджър, като златен съсед на скъпоценния либерализъм?
Степента, до която шпионската върхушка на САЩ прониква в културата на западните си съюзници, действайки като прикрит проводник на разнообразна творческа дейност, местейки интелектуалците и творбите им като шахматни фигурки в Голямата игра, остава едно от най-интересните наследства на Студената война.
| 