В монографията за първи път се представят цялостно българските народни песни на полски труд – на жетва, копан, гроздобер, розобер, при работа с тютюна и др. Разкриват се видове в зависимост от функцията, мястото в трудовия ден и процес, начините на пеене – едногласно, двугласно, антифонно, структурните и ладовите белези, стихосложението, мелодическите и ритмическите модели и др. Прави се съпоставка с трудови песни на съседни и по-далечни народи, установяват се връзката и различията, излага се становище, че еднаквостта на труда често обуславя и близостта на мелодиите. Проследява се и отношението на трудовите песни към други жанрове. В книгата се анализират обработени от български композитори образци на трудови песни. Според автора трудовите песни носят в себе си, макар и латентно, най-специфичната за българското звукотворчество хармония. Жетварски народни песни като “Замръкнала мома Яна”, “Айде, сънце зайде” и др., обработени от композитора Филип Кутев, стават отправна точка в търсенето и намирането на най-характерната българска звучност.
|