В книгата си Илия Манолов подсказва, развива и по същество решава успешно един познат проблем на нашата фолклористика - този на взаимовръзката между фолклор и история. Ако трябва да резюмирам нещата, ще кажа, че песента документира историята, но песента не е исторически документ. Но историята - тази, кървавата - ражда непрекъснато в Македония песни почти за всяко събитие и почти за всяка личност. В този случай се наблюдава нещо почти уникално - ние нямаме друго време, други събития и друг регион, където да се проявява такава творческа активност, където саможертвата да се сплита така непосредствено в поетическите обощения на създателите на песни. Мисля, че Илия Манолов е използвал със стръв и прецизност този изследователски шанс и е направил специфично досие на почти всяка песен, а броят на тези песни е внушителен. И ни е отправил едно не лесно предизвикателство - каква е фолклорната рефлексия към история? Както е известно, ние спорим за потеклото на т.нар. исторически песни от по-стари времена. Манолов документира един съвременен фолклорен процес и това е неговото безспорно изследователско предимство. Песента за него е хроника на историята, но хроника самостойна, подчинена на принципите на едно музикално-поетично мислене, което се изявява най-категорично в Македония, и то през първата половина на ХХ в. По този начин Манолов е предложил една теоретична перспектива, която отчасти "проблематизира" и представата ни за самото понятие "фолклор".
Проф. д. ф. н. Тодор Ив. Живков
|