Предложената монография е радостно събитие в българския философски живот. Най-напред трябва да отбележа темата на изследването, защото контрастира с обичайните формулировки в нашата географска ширина. Амбицията да се проследят метаморфозите на смисъла при стремглавото нарастване на сложността сама по себе си говори за осъзнатото самочувствие и проверените възможности ня автора. На второ място се нарежда многопластовото структуриране на темата. Текстът е едновременно дешифриращ и енигматичен. Подробното съдържание е великолепен реферат за многобройните наблюдения и приноси на автора, но внимателното изчитане на текста може да се окаже предизвикателство и за ерудираните специалисти. Книгата е изтъкана от афоризми, всеки от които може да се интерпретира по различен начин в зависимост от общата тема на изследването, от конкретното заглавие, зад което се намира и от специфичното му положение в цялостната структура на изследването.
|
