- cells
Концерт византийска музика | |||
| |||
Към този свиреп блясък пригодена, И, вече на земята, жаркото си чело Прислоних на ръката. След това Моето име се разпадна по-бързо От нежната плът в гъста горчивина. Забравила съм да броя, дишам И се обръщам. Бях празнина, Бях тъмен облак на своето движение. Така Дочаках влажното докосване на мокра глина, Което изпълни ме безстрастно, както водата Нечия следа върху напуснатия пясък. И сега какво знаеш за мен? Само нещо
А моето докосване по-леко е: ето
|