- cells
| Концерт византийска музика | |||
| 
 | |||
| Към този свиреп блясък пригодена, И, вече на земята, жаркото си чело Прислоних на ръката. След това Моето име се разпадна по-бързо От нежната плът в гъста горчивина. Забравила съм да броя, дишам И се обръщам. Бях празнина, Бях тъмен облак на своето движение. Така Дочаках влажното докосване на мокра глина, Което изпълни ме безстрастно, както водата Нечия следа върху напуснатия пясък. И сега какво знаеш за мен? Само нещо
 А моето докосване по-леко е: ето
 | 
