Гогол е сред най-загадъчните руски писатели и все още е сторено малко за опознаването му. Той е по-загадъчен от Достоевски. Самият Достоевски е сторил много, за да разкрие всичките противоположности и всичките бездни на своя дух. Вижда се как в душата и в творчеството му дяволът се бори с Бога. Гогол обаче скриваше себе си и отнесе в гроба някаква неразгадана тайна. Наистина в него има нещо страховито.
Гогол е единственият руски писател, притежаващ чувството за магизъм, той художествено предава действието на тъмните, злите магични сили. Вероятно това е навей от Запада, от католическа Полша. „Страшното отмъщение” е наситено с такъв магизъм. Намираме същия магизъм в по-прикрити форми и в „Мъртви души", и в „Ревизор". Гогол имаше изключително, невиждано по своята сила чувство за злото. Той не намираше утешенията, които откриваше Достоевски в образа на Зосима и в допира до майката земя. Нямаше ги тези лепкави наболи листенца, никъде не намираше спасение от заобикалящите го демонични образи. Старата школа руски критици изобщо не чувстваше страховитостта на Гоголевата художественост. Как да почувстват Гогол! От възприемането и от разбирането на такива ужасяващи явления ги предпазваше рационалистичното просвещение. За тази цел нашата критика бе твърде „прогресивно" мислеща, тя не вярваше в дяволи, тя искаше да използва Гогол единствено за своите прагматично-обществени цели. Нали винаги беше използвала творчеството на великите писатели за прагматично-обществена проповед. За първи път почувства страховитостта на Гогол писател от друга школа, от други начала и друг дух - В.В. Розанов. Той не обича Гогол и пише със злобно чувство за него, но разбира, че Гогол е художник на злото…
|