„Опитвам се да запазя жива паметта, боря се срещу онези, които забравят. Защото ако забравим, значи сме виновни, значи сме съучастници. Заклех се да не мълча, когато човешки същества са подложени на страдания и унижения. Трябва да вземаме страна. Ако останем неутрални, помагаме на потисника, не на жертвата. Когато е застрашен човешки живот, когато се потъпква човешко достойнство, националните граници и националните чувства губят смисъл. Когато в някоя страна мъже и жени биват преследвани заради своята раса, религия или политически убеждения, тази страна трябва веднага да се превърне в център на вселената."
Из Нобеловата реч на Ели Визел Осло. 10 декември 1986 г.
Ели Визел е роден през 1928 г. в Сигет, днешна Румъния. На петнайсет години е депортиран със семейството си в Аушвиц, където загиват майка му и по-малката му сестра. Заедно с баща си е преместен в Бухенвалд, където баща му умира малко преди освобождаването на лагера през април 1945 г.
След войната Ели Визел учи в Париж и става журналист. Преподава хуманитаристика, философия и социални науки в Бостънския университет, в Йейлския университет и в университета в Ню Йорк, където живее със съпругата и сина си. Автор е на повече от 40 книги, много от които са удостоени с престижни литературни награди.
Френският писател Франсоа Мориак го убеждава да опише преживяванията си в лагерите на смъртта. Така се появява известната в целия свят мемоарна книга НОЩТА, преведена на повече от тридесет езика.
През 1986 г. Ели Визел става носител на Нобелова награда за мир.
| 