Уникален неиздаван досега труд на големия народовед Димитър Маринов (1846-1940). Завършена през 1908 г, написаната в три части книга по една или друга причина не вижда бял свят до 1944 г., а след това е цензурирана. Като пряк свидетел и участник в повечето събития Маринов ни завещава наблюденията си от развиващия се тогава крайдунавски възрожденски град, които дават представителна картина не само за живота и борбите на ломчани под турско, но и на всички българи. В този труд авторът пресъздава сравнително цялостна картина на социално-икономическия и политически живот в Северозападна България през втората половина на ХIХ-то столетие. Проследени са политическите движения в Северозападна България до Освобождението, подготовката, развитието и потушаването на Видинското въстание от 1850 г. Сам очевидец и участник в повечето бурни събития на онази епоха авторът описва учредяването и дейността на революционните комитети в Лом, Белград и Браила. По неповторим автентичен начин са представени неудачното преселение на българи от Ломско в Русия през 1862 г., разбиването на Ботевата чета, освобождението на България и дейността на временната руска управа. Завидно място е отделено и на културното развитие на Лом - учебната метода, дейността на първото модерно за времето си школо от Кръстьо Пишурка и Никола Първанов, учредяването на първото читалище и поставянето на първата пиеса от Пишурка. Тези и други автентични данни превръщат книгата в безценен извор на исторически данни, даващи представа за борбите и стремежите на предците ни. Текстът е изпъстрен с поразително дълбоки наблюдения за българския национален характер и душевност.
|