Първата самостоятелна книга на Иван Ибришимов, която обхваща част от написаното през 2002 – 2003 във вестниците “Демокрация”, “Детонация”, “Про&Анти”, “Седем”, “Кеш” и в електронното издание “Още.инфо”.
Книгата е своеобразна равносметка на публициста Иван Ибришимов пред многобройните читатели на негови текстове от периодиката. Той е роден на 22 юли 1954 в София и е израснал като типично софийско момче – по улиците и дворовете на професорската махала около Орлов мост. Завършва радиоелектроника във ВМЕИ (сега “Технически университет”). Започва работа като инженер в “Шесто цветно студио” на националната телевизия и на третата година се прехвърля като репортер в новините, преминава през публицистиката...
След напускането на телевизията през 1992 е последователно зам. главен редактор на десния в.”Столица”, първи зам. главен на в. “Експрес”, зам. главен на в. “Демокрация” до 1996, главен експерт в кабинета на президента Стоянов, а от началото на 2000 с негов указ е назначен за секретар–кореспондент. След края на мандата се връща като политически наблюдател на в. “Демокрация”, а след закриването на вестника става зам. главен редактор на в. “Кеш”, какъвто е и в момента.
Носител е на награди за телевизионна журналистика. Участвал е като автор в публицистични и художествени сборници.
Съпругата му го търпи от 23 години и има двама левенти, по-готини от него. Приятелите му го наричат Ибришима, а опонентите както щат. Това е първата му самостоятелна книга, която обхваща част от написаното през 2002 – 2003 във вестниците “Демокрация”, “Детонация”, “Про&Анти”, “Седем”, “Кеш” и в електронното издание “Още.инфо”.
|
