Сбогу - center cellpadding='3' cellspacing='3' border='0' w

Сбогуване с времето. Избрани стихотворения
Автор: Милан Фющ
Обем: 49 стр.
Формат в мм.: 165х205
Издател: ИК "Гутенберг "
Мека подвързия
Дата на включване: 2004-02-23
Нашата цена: 3.64 лв
 

ПОДПИС. ТОЧКА

Има ли значение една точка? Един подпис? Подписът е собственоръчно съгласие. Точката е завършек. И в двата случая по обичайния ред на нещата след писане, текст, изречение, дума, буква. Ако пък точката е след подписа? Ето:

Ясно, категорично и други точки и черта над буквите, стриктни линии, изящни извивки, артистично ясен почерк, такъв е бил и неговият калиграф — този самотник-бунтар в унгарската литература. Мислител-еретик, вулканичен мъдрец, многожанров владетел на знания и форми на словесното изразяване.

“Роден съм в 1888 година. След много перипетии станах учител и писател. Понастоящем съм университетски преподавател. Много съм работил, преживял съм няколко крайно критични кризи, сега съм вече уморен. Толкова ми е биографията."

Взискателен към себе си, към другите, към всичко, написано от него, към език, стил — тъй обобощаваше веднъж авторът същинското за себе си. Сега сбит, друг път ерудирано многословен — той създаде богато творчество. Стиховете си, от които честити читателю. ви предлагаме четиридесет в блестящ превод от Георги Крумов, той все преправяше, пресяваше. Тези пресътворени от стотината, оставени с примирение от Милан Фющ като... предопределени да пребъдат.

Които и лирически творби да прочетем, да присвоим — независимо от това дали са написани в младите или по-старите години. — от всяка една блика „красиво благородство". Преживяна преходна взаимност между сгъстени спомени от „тромави столетия" и бурни мигове и жажда за споделено познание.

Хокаха го, нападаха го, пренебрегваха го, пишел дълги редове, трудно смилаеми, наситени откъм митологии и емоции стихове. „Като падаща звезда сред другите, кръжейки: такъв бе моят път" и „Във мен се вторачват само четири стени разжарени, гневът скарлатен ти Господ..." Триеточие или много...

Автор на самобитна естетика „Видения и вълнения в изкуството", на драми, на прочутия роман „История на жена ми", носител на награда „Кошут". предложен за Нобелова награда (1965), починал през 1967 година. Пожелавам ви първата ви среща (първата книга на български) с мислите на самобитния Милан Фющ, потомък на пророци", да ви обогатява.