"Поет за поетите" - в това има много истина, но истина е и фактът, че малцина го следват. Маларме е класик дори само по формалния белег: всички го знаят, но единици го четат. Ако потърсим причините за това, не ще се затрудним особено. Достатъчно е да се спрем на неговата поетика. Триединството: мисъл - пластика - музика и разбирането за поезията като свещенодействие изправят читателя пред отломки, които със своето хладно излъчване в повечето случаи му говорят, че той е в състояние да се докосне само до видимата страна или най-много да усети неземния произход на поезията. Или с думите на самия Маларме: "Позицията на поета във времена като днешните, когато той се бунтува срещу обществото, е да отклони всички порочни средства, които му се предоставят. Всичко, което може да му бъде предложено, стои по-ниско от светогледа му и от мълчаливия му труд".
|
