Предметът на сборника с интервюта „Засега" предопределя една неотменна детерминираност. Тук не важат обикнати от други изрази „мисля че", „струва ми се". Дано и след „Навиканите Балкани", „Нека се сбогуваме с XX век", след нейните „Бивалици" разберем най-сетне, че днес и ние самите сме част от неумолимата логика. И че още много има да става, дай боже!, за наше и общо българско и балканско добро. Дано избегнем всенародното тъпоумие, на което вече дълго бяхме свидетели. Приемливи до вчера обяснения за нашата национална съдба - днес не са. Предстои ни признаването на тежки истини не само за другите, но и за себе си. Позата на вечните онеправдани и излъгани не само че е комична, но и непродуктивна. Най-накрая не следва ли да си дадем сметка имаме ли все пак някакво алиби за това, което става в страната ни, с децата ни, с нас самите - или нямаме алиби… |