Повестта „Българи от старо време" е публикувана за пръв път на руски език през 1867 г. в сп. „Отечественные записки". На български творбата е преведена и отпечатана през 1872 г. във в.”Свобода”.
Носталгичният спомен по родната Копривщица е подтик за живеещия по онова време в Русия Любен Каравелов да се обърне към недалечното патриархално минало. От позицията на искрен родолюбец и убеден демократ той рисува картини от живота на българското общество, за да го представи такова, каквото е - консервативно и консервирано в своите обичаи и порядки, чиито герои изглеждат като в музей на восъчни фигури, недокоснати от времето и неговите промени. В разказа за дружбата и конфликта между Хаджи Генчо и дядо Либен се оглеждат като в криво огледало дребните житейски недоразумения и дребнавите житейски стремежи на копривщенските чорбаджии. Уточняващото заглавие „от старо време" е натоварено с двусмисленост – в него пулсират както романтиката на патриархалните традиции, така и остарялото мислене на бащите, което се превръща в спирачка на новото и прогреса. Иронично, но и с любов към родното писателят създава света на своите герои, за които Копривщица е центърът на вселената и затова те се съизмерват единствено с нея. Тези страници ще вдъхновят и Иван Вазов да погледне с присмех и умиление на стародавните си предци от родния си Сопот в гениалната си повест „Чичовци"…
|
