Ако „Под игото" пресъздава високия патос на българските освободителни вълнения, а „Чичовци" дава неговия снизен, комичен негатив, то повестта „Немили-недраги" (1883) е своеобразната „среда" между тези два текста. Тя представя интерпретация на общата за трите творби тема, най-близка до действителността. Причините за този факт могат да бъдат търсени както в литературноисторически, така и в идеен план.
Като сегмент от българската литературна история “Немили-недраги" е най-близо до възрожденската епоха. Хронологически тя предхожда другите две произведения: “Немили-недраги" излиза през 1883, „Чичовци" -през 1885, а „Под игото" - през 1894 г.
|
