iKnigi.com

Погрешно ще изтълкувате това в смисъл, че поетът е темерут. Той е комуникативен минималист, страхуващ се от дрънкане пред романтически простори, пълни с кантианци и универсални разумни същества. Смятам, че това е честен и конкретен подход: той икономично показва кой, къде и дали е длъжен да приеме художественото послание. За останалите то е по желание.

Като знае на кого говори, Пашов знае и как да му говори, т. е. той е минималист не само по отношение на събеседниците, а и по отношение на словесния материал. Последният се употребява пестеливо, търси се непретенциозната словесна суровина: лишени от лукс фразеологизми и поетизми, близки до клишираното сърце на народа. От „Обръщения" (1993) до последната стихосбирка „40 г. по-късно" изрази като прост народ колкото щеш, с много мерак, нещастно стечение на обстоятелствата, ще ми отиде здравето, нищо по-хубаво не можаха да измислят, внимавай, когато ти говорят, дадохме свидни жертви, марш оттука, куче краставо са свидни на поета. Защото Пашов знае, че тази близост до локалния гений на езика ще му открие неподозирани възможности. Тя е гаранция за евтин, конкурентоспособен семиозис, както и за безпрецедентна откровеност: сякаш седнал на пейката пред блока, поетът може вече, когато се налага, да попита своя адресат в прав, къс текст: що така се освини?

Александър Кьосев