Когато силните на деня успяха да пренебрегнат и заглушат широкото обществено недоволство от войната в Ирак, един човек се изправи от трибуната на церемонията по връчването на наградите "Оскар" и пред милиарди зрители нарече главнокомандващия на Въоръжените сили на САЩ "фиктивен президент", повел позорна "фиктивна война". Месеци по-късно неговите думи бяха повтаряни като единствената истина в Америка.
Да, Майкъл Мур е Враг номер едно за Глупавите бели мъже на планетата. Той е кошмарът на охранените богаташи, въоръжените психопати и лъжливите политици. Вестник "Гардиън" го описва като "будилник", изтръгнал човечеството от дългия му сън и като "ритник в задните части" на апатията. Мур се завръща, дръзвайки да зададе въпроса, който най-много тревожи хората: "Пич, къде ми е страната?"
В тази книга Майкъл Мур има една-единствена мисия - свалянето на режима. Мишена на неговия гняв отново е човекът, който се промъкна в Белия дом по добре смазаните с петрол стъпки на татенцето си и неговите сподвижници. "Пич, къде ми е страната?" е своеобразно продължение на хитовото заглавие "Глупави бели мъже", оглавило всички класации по продажби на документални книги в света. Никой не е пощаден от перото на Мур: корпоративните барони, източили спестяванията на своите работници, законодателите, които отнеха гражданските ни свободи в името на "вътрешната сигурност" и дори консервативните ни роднини /да, всеки си има по един/, които успяват всяка година да съсипят с идиотщините си вечерята за Деня на благодарността.
| 