"Какво се изпитва тогава? Какво се вижда?" Така започва главата от Изкуствения рай на Бодлер, озаглавена "Театърът на Серафим". Целта ми не е да дам отговори на тези въпроси въз основа на някакъв опит с дрогата, какъвто нямам, а да изследвам въздействието на нейната употреба върху писателите, които споменават за такъв опит, и да размишлявам върху начина, по който в литературата функционира онзи театър на сенките, за който дрогата е служила като входен билет още от началото на XIX в. Появата й в литературата или на нейните граници е част от културните феномени, оставили силен отпечатък върху въображението през дадения период. Под това нека разбираме съвкупността от представи, образи, символи, митични творения, с помощта на които индивидите или групите реагират на реалностите, пред които са изправени. |