Под игото - Иван Вазов
Под игото | |||
| |||
О, видения, как услаждахте душата ми! О, съдбоносни дни, какви трепети пробуждахте в нея! Аз забравих мъките на изгнанието. Аз бях честит, къпейки се във вълните на скъпите и незабравими спомени: те ме въодушевяваха, те ми дадоха нов полет и нова младост на музата ми - и от бедната стаичка в отстранената одеска улица книгата ми обиколи цяла България, мина границите и и профуча из Европа. И аз благославям сега това изгнание. 19. окт. 1920 г. София Иван Вазов |