Мили бате!... Писма на един дакел - Станка Пенчева
Мили бате!... Писма на един дакел | |||
| |||
Протегнах муцунка, поех дълбоко въздух. Главата ми се замая – наистина долавях безброй миризми! Те извираха от пръстта, от растенията. Усетих откъде е минала баба преди много часове, къде са се боричкали врабци, къде се е промъквало непознато животно. Ами ако е било лисица или язовец? Един ден ще тръгна по някоя от тези пътеки. Те сигурно водят в далечни и чудни страни. Може да стигна дори до Германия, че и до Египет… Джери, дакел - любопитен и смел |