Рапончо (и други такива) - Брат Мормарев

Рапончо (и други такива)
Автор: Брат Мормарев
Обем: 352 стр.
Формат в мм.: 125х180
Издател: ИК "Изток Запад"
Мека подвързия
Дата на включване: 2004-12-26
Нашата цена: 7.28 лв		 
От 2000 година насам в продължение на 2-3 години давах всеки вторник своя принос към „Реконтра" - последната страница на в. „Сега". За мен не беше важно дали всичките ми материали ще са еднакво хубави. Важното беше да не са еднакво лоши. Опитвах се да третирам щекотливи теми, да бия по недъзите, да отварям очите на заблудените (спо-ред мен) и да прибавям по 20-30 лева седмично към пенсията си. Сетне престанах редовните писания, защото прочетох във вестниците, а и по телевизи-ята казаха, че жизненият уровен се бил вдигнал. Не знам какво ми текна след време да хвърля око на пуб-ликуваните материали, та установих, че ако писа-нията ми не са свършили никаква работа, то поне имат научно и историческо значение. Научното се състои в приноса им към потвърждаване на мъдрото народно заключение „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?". Историческото им значение е в това, че човек вижда как с времето са се сменяли ръководителите, но не и нравите. Вие обаче, както би рекъл един наш общ познат, гледайте напред и позитивно.
Обединил съм отделните фейлетони, памфлети и ежедневки в отделни части и към всяка част съм писал увод - падам си по уводите. Спомням си, в университета на изпита по история на КПСС из-теглих някакъв въпрос, по който нищо не знаех. И започнах да говоря общи приказки. Професорът ме гледаше изумен и по едно време рече:
- Ама вие какво правите, колега?
- Увод! - рекох.
- Че какъв е този увод към събитие, станало много по-рано от вашия увод.
Малко неща съм поправял при подбора на материалите. Избягвал съм, където може, конкретни имена - каквото и да е името, резултатите са горе-долу едни и същи. Все пак трябва да призная, че вкупом хората свършиха работа - и в НАТО влязохме, и към Европа смело крачим, прескачайки дупките по пътищата ни и в джобовете ни. Дали не са свършили работата си такава, каквато я върши кучето на нивата, ще видим. Аз бях и съм песимист, та оставих неподправен песимизма си в това, което бях писал, за мой позор и позор на всички черногледковци. Казваше ни Негово Величество министър-председателят да гледаме позитивно, ама кой да го слуша?!
Имам и още обяснения, но тях съм скътал в края на книгата.