Представена е модерната история на теорията
за комуникациите, свързана основно с прилагането
на два подхода. Според първия - психологизма,
индивидът е значим източник и арбитър на смисъл,
социално влияние и фокус на реалността. Според втория
подход - механизма, всичко се продуцира механично
и може да се обясни с механични принципи.
Освен психология анализът включва съчетаването
на познания от различни социални области като
философия, социология, журналистика и медиязнание,
за да интегрира разбирането за личността
и различните лице в лице ситуации на всекидневното
общуване с не по-малко сложната медийна комуникация,
използваща новите дигитални технологии
и световната мрежа Интернет.
Теорията е подкрепена и с пример от емпирично
изследване, посветено на сериозния проблем
за отношението към насилието в медиите на хора
от две твърде различни култури - българската
и американската. |