Цялата литература, която днес наричаме „древна", фактически
е написана около 1450-1540 г. в манастирите около градовете Лион
и Париж или около Константинопол.
Свети Августин не е бил познат преди 1441 г. Новият завет също.
Вероятността това да е станало и със Стария завет е голяма.
Същото е и с евангелията.
Както твърди авторът твърде възможно е всички така наречени
днес „древни" книги и ръкописи да са написани (преписани и осъвременени) някъде по това време. Което може да означава само едно: изследванията на Уве Топер разклащат устоите на християнството
и непосредствено институциите на църквата, защото според
неговите твърдения за първите католически папи почти нищо не се
знае. Нито от къде са дошли, нито кои са били.
Реконструкцията на възникването на ранното християнство не е научен труд. Тя няма за цел никого да убеждава, придумва или обижда, а да носи радост с идеите си. Тя е произведение на изкуството, чернова с поглед към бъдещето, изобретение.
Като всяко произведение на изкуството и реконструкцията на историята е извън времето. Книгата можеше да е написана още преди петстотин години, а би могла да става за четене и в далечното бъдеще -доколкото книгите ще се запазят дотогава, защото тя иска да постави наред с действителността още една друга реалност. Защото тя няма да е по-близка до действителността, което е просто невъзможно, но ще бъде по-дружелюбна - една история, която обслужва по-добре нашите актуални духовни потребности.
Нашите ли? Кои сме ние? За кого се пише историята? Със сигурност не за строго вярващите християни, те са доволни от тяхната си история и не се нуждаят от друга. Не и за безверниците, които изобщо не се нуждаят от история. Те и не биха разбрали много твърдения, дори и да схванат новостта им. Тя е адресирана към всички онези, които са готови да се учат - който иска да знае, може да погледне многообразните възможности, които предлага новонаписаната история.
Насочена е и към почитателите на изкуството. Колкото и суха да изглежда на пръв поглед материята, толкова по-очароваща може да стане, щом човек вникне в нея.
Отправена е накрая и към учителите и пазителите на историята. С книгата те могат да преживеят свободата, непредлагана от никоя друга историческа картина. Могат, освободени от възпитателните задължения, да получат по-ясен поглед. Да, и те ще останат доволни, защото макар че научната строгост в книгата е избягната (както във всички исторически произведения от всички времена), но в никакъв случай не е разрушена връзката с познатото ни представяне на историята, а е напълно съхранена. Запазват се и правилата на историците. Познатите на учителите исторически произведения тук са подредени по нов начин, съчетани са по-смислено, представени са по-образно, отколкото бе възможно досега. В това се състои очарованието от реконструкцията за образованите - от обърканите информации от миналото, стигнали до нас през гъстия воал от лъжи, забрава и нови открития, да възникне по-ясна картина, по-ясна, отколкото това бе възможно досега.
| 