Участниците в „Диалог от букви-2" са отново онези наши възрожденци, чиято кореспонденция съставя първия том: Марин Дринов, Васил Друмев — митрополит Климент, Васил Д. Стоянов, Тодор Пеев, Григор Начович. Сборникът има претенция да съдържа цялата кореспонденция между тях, водена в периода 1878—1910 г., когато умира Васил Д. Стоянов, централната фигура в това епистоларно общуване. Включени са 99 писма, от които са публикувани 21, основно в „Документи за историята на Българското книжовно дружество 1878—1911" и в „Литературен архив V. Из архива на Васил Друмев, Климент Търновски". Другите са извадени от Историческите архиви на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" и на Българската академия на науките. Сборникът съдържа и няколко писма и документи, които са извън кореспонденцията между петимата, но те поясняват до голяма степен дадени обстоятелства и факти за периода от 33 години. В центъра на епистоларното общуване, разбира се, стои проблематиката на Българското книжовно дружество, което през 1911 г. е провъзгласено за Българска академия на науките. В. Д. Стоянов, неговият създател, не доживява да стане свидетел на този факт — само 3 месеца делят деня на смъртта му от преименуването на Дружеството. В сборника преобладават писмата на В. Д. Стоянов, понеже другите участници по-малко са си кореспондирали, а вероятно и самият Стоянов е извършил старателно прочистване на архива си. Тези липси не биха могли да се дължат на небрежност, той е известен със своята педантична подреденост и прецизност. Текстовете на неговата кореспонденция подсказват, че такива писма са съществували. Този факт също е многозначителен.
Томът дава възможност да се проследят хронологически: дейността на основните фигури в Книжовното дружество, техните отношения, връзките им с правителствата и Народните събрания, изборът на нови дейци, затрудненото финансово състояние на институцията, промените, които настъпват в състава й, предизвикали остри конфликти между по-стари и по-нови членове.
|