В началото бе слово - казва Йоан. Словото е първият духовен признак на очовечаването. То заменя животинския рев, за да изрази нещо повече от болка, гняв или страх - за да изрази мисъл. Империи са рухвали, цивилизации са загивали, времето е стривало на прах изваяния от метал и от камък, а словото е оставало, за да съхрани мъдростта и да увековечи преданието. Словото - като израз на онази духовност, която човек носи у себе си като пламък в своя несигурен път между живота и смъртта, неспирно заплашван от стихиите на природата и от звяра у себе си и все пак продължаващ упорито напред. Векове наред, омърсявало от пристъпите на разрушителен бяс, от алчната глъч на тържищата, от мракобесието, вилнеещо в името Божие, словото е съхранило блясъка, чистотата и магичната си сила в най-висшите сфери на човешката дейност. Една от тези сфери е литературата, истинската и непреходната, онази, в която трепти неугасимият пламък на надеждата. БОГОМИЛ РАЙНОВ |