Сборникът на Славейков съдържа около 17 500 пословици. Това е несъмнено най-пълната колекция от такива народнопоетически и езикови образци у нас, и нито Любен Каравелов в своите “Паметници на българския народен бит” (на руски, 1861), нито Найден Геров в своя “Речник на български език” (от 1895-1904) - при което, нека кажем, и двамата са гребали с широка ръка от по-старите или по-новите записи на Славейков - не изнасят толкова много примери от сентенциозни изрази у народа. Предимството на този сборник обаче се крие не само в богатството му, но и във факта, че това са пословици от всички български земи, влизали някога в границите на Турската империя. |