„Крадецът на праскови” - повест за една голяма любов, родена в тъжно време, трагично обречена, повест за Търново, любимия град на писателя, една от най-хубавите творби на съвременната българска литература. Действието се развива през Първата световна война, но разказът се преплита и със събития от Втората световна война - препълнени къщи с евакуирани, вой на сирени, които предупреждават за въздушни бомбардировки. Повествованието за любовната история, в която са вплетени полковникът, Елисавета и сръбският пленник, се изгражда върху основата на спомени, в които има много очарование, но и много горчивина. Малко е да се каже, че Емилиян Станев е предал майсторски психологическото състояние на героите си, че е обрисувал отношенията им в необикновено пластични картини, с детайли, за рядка художествена наблюдателност. Тази необикновено мъчителна и същевременно възвишена любов е нарисувана върху ярък социален фон: война, гладни деца, които се скитат по улиците или нападат лозята, епидемия от коремен тиф, пленнически лагер... Отново се срещат прекрасното и ужасяващото в света; възхищението от красотата и любовта се смесват със скръбната тръпка от трагизма на човешката съдба. В тази атмосфера се ражда типичният емилиянстаневски хуманизъм. |