В книгата се разгръщат няколко основни тематични линии. Първата линия проследява обособяването на групата на българската литературно-художествена интелигенция като самостоен социокултурен субект в българското общество. Това е част от модернизационните процеси в нацията. С началото на обособяване на групата започва и целенасочения й интерес към собствения образ. Този интерес пряко се обвързва с изучаване на особеностите на българската нация. И това очертава втората изследователска насока в работата, а именно изследване на взаимовръзката между националната идентичност и идентичността на кашата интелигенция, както и взаимното влияние на тези социалнопсихологически и културнополитически конструкции. Третата линия е насочена към организиране на търсенията в посока на анализ на модела на самоидентичността на литераторите. изграден от различни опозиции и нива. Предполагаме, че този модел вече не на анализ, а на синтез на идеите има самостоятелно социокултурно битие и формира в някаква степен социалната реалност.
Насочването ни точно към интелигенцията въобще не е случайно. Обикновено се приема, че интелигенцията като част от обществото дооформя истинската му културна физиономия, като издига, избистря и преструктурира съдържанието на културалните единици на качествено по-високо равнище.
|