Въпросът „Кой е Петко Славейков?" неизменно води до раздвоение - между увереността, че знаем, и трудността да го предадем в малко думи. Въпреки популярността си в различни времена - от Възраждането до днес, този феномен на българския дух сякаш по правило е трудно да бъде обгърнат в целостта на своите дарби, способности и дейности. Както обичат да казват биографите му, по-лесно е да се посочи какво старият Славейков не е бил, отколкото какво е бил: поет, учител, журналист, редактор на вестници и списания, учебникар, преводач, филолог, етнограф, фолклорист, историк, мемоарист, енциклопедист, народен водач, общественик, читалищен деец. Както обобщава Михаил Арнаудов в очерка си за Петко Славейков, този „гениален самоук", „същински основател на новата ни поезия и един от най-заслужилите дейци за българската културна обнова през XIX век", „смогва да бъде поради широтата на интересите си, неизчерпаемата си духовна сила и голямата си работоспособност почти всичко". Преследван от политически противници и немотия, той изживява един живот изключително труден, но и достоен, наситен с големи събития и дела. |
