В „Самото само" Алексей Лосев разсъждава за обета с конкретни и осезаеми примери, потвърждаващи съществената разлива между вещта като такава и простата сума от нейните части. Многостранен по своята същност трудът заема важно място в богатото творчество на големия руски и европейски мислител и философ. Проникновението на гения и бляскавият му стил черпят енергия от всички класически извори на философската наука. През призмата на основната тема Лосев търси и открива отговори на вечните въпроси, които, както казва поетът: „...никой век не разреши." |