Съвременно хайку - Превод Братислав Иванов
| Съвременно хайку | |||
| |||
През първата половина на ХІХ век японското общество преживява дълбока криза, довела в крайна сметка до всеобхватни революционни промени, останали в историята под названието Реставрацията Мейджи. В резултат на тези промени страната уверено тръгва по пътя на модернизацията и индустриализацията. Не закъсняват и обичайните в подобни случаи опити за преоценка на традиционните ценности. През осемдесетте и началото на деветдесетте години на ХІХ век в Япония се води дискусия под мотото „Литература ли е хайку?“. През 1892 г. в дискусията се включва и Масаока Шики - поет, теоретик и родоначалник на съвременното хайку, чието име японците поставят в един ред с имената на Башьо, Бусон и Иса. Тогава той прави знаменитото си изказване за хайку като част от литературата. Под негово влияние названието на тристишията се променя от хокку на хайку. Макар и новатор, Шики никога не се е обявявал против сезонните думи и фиксираната форма на хайку. В теоретичното наследство на Шики особено място заема теорията за шясей (shaseisetsu) като основен творчески принцип в хайку. През последните години тази теория се превърна в обект на оживени дискусии на страниците на специализираните японски издания. Терминът shasei първоначално е бил използван в изобразителното изкуство за превод на английския термин sketch скица, пейзажна рисунка, но след Шики с него се назова творчески принцип, който условно може да бъде определен като реализъм. Условността произтича от обстоятелството, че шясей и реализмът имат аналогични дефиниции, но шясей се отнася единствено за поетичните жанрове хайку и танка. За да разберем причините за това разграничаване, трябва да анализираме мястото на човека в хайку, от една страна, и в останалите поетични жанрове, от друга. Този анализ ще ни даде и ключа към различията между хайку и сенрю, които от гледна точка на стихосложението са идентични. Ако приемем гледната точка на Р. Блайт1 - най-големия европейски специалист по хайку и дзен, - в хайку се разкрива същността на природата, а в сенрю - същността на човека. Докато в хайку природата заема централно място, в сенрю тя или отсъства, или служи като фон за разкриване на вътрешното психологическо състояние на човека. В хайку човекът се разглежда не като част от обществото, а като отделен индивид, чието присъствие озарява природата, ако отново цитираме Блайс. Любовта и изневярата, бедността и богатството, които заемат важно място в сенрю, се отнасят към периферията на хайку и по правило са представени като индивидуални преживявания на автора. Така е представен и характерният за хайку мотив за състраданието към всяко живо същество. Събитията в хайку не са ориентирани спрямо линейното време, но пък чрез сезонните думи те са привързани към точно определени моменти от цикличните промени на природата. В редките случаи, когато бихме могли да говорим за развитие във времето, това развитие протича тук и сега. Историческите и цивилизационните процеси, държавата и обществото, социалните и промишлените революции - това са теми отвъд територията на хайку. Хайку се характеризира с ярко изразена моносценичност (термин на Александър Фол) - с няколко думи авторът визуализира една-единствена сцена (с това е свързана и разпространената аналогия на хайку със сумие монохромна рисунка с туш), в която читателят се озовава синоптично и това му дава възможност да проникне във вътрешната същност на нещата. Именно в реалистичното изобразяване на тази моносцена японците виждат определящата характеристика на принципа шясей. След смъртта на Шики през 1902 г. Хекигото, един от неговите ученици, обединява група реформатори под мотото Нови тенденции в хайку (Shinkeiko haiku). През 1912 г. от тази група се отделя Сейсенсуй, който създава списанието Соун и на неговите страници се обявява против сезонните думи и фиксираната форма 5-7-5. Постепенно от класическото или фиксирано (teikei) хайку се обособява т. нар. свободно (jiyuritsu) хайку, което обикновено е двустишие или четиристишие. |