На връх 10 ноември 1989 г. снимах репортаж в БНБ. Придружаваше ме един от директорите. В късния следобед бяхме на най-горния етаж, в една малка стая, където работеха двама експерти от отдела за валутни операции. За да се стигне до тях се минаваше през занемарен салон за събрания. Над подиума имаше прашасал портрет на Тодор Живков. Когато минавахме през залата след края на снимките, въпросният директор извика някакво момче от техническия персонал и му нареди: „Това да го махнеш!", като посочи образа на „първия". След това ми намигна лукаво и попита: „Не чухте ли вече?". Не бях чул още. Цял ден бяхме в банката, мобилните телефони не съществуваха. Но като излезнахме на улицата с оператора, усетихме, че хората наоколо жужат… |