Изданието включва басни, изучавани в училище и препоръчителни за извънкласно четене.
Да кажеш някому истината право в очите не винаги е приятно. Той ще ти се разсърди, ще се засегне и трудно би могъл да му обясниш, че целта ти е била да се поучи от грешките си. Още по-лоши биха били последиците за теб, ако обидиш човек с власт. За това са си давали сметка още хората в древността. Тогава, преди 26 века, на един роб с остър ум, които се казвал ЕЗОП, му хрумнало да изрича нелицеприятни истини, разказвайки на пръв поглед забавни истории, герои на които най-често били животни. Така непосредствената прилика с действителните хора и събития ставала още по-далечна, а истината можела да се приеме по-безболезнено. През XVII век - времето на Краля-слънце Луи XIV, баснята била възродена благодарение на Жан дьо Лафонтен. Той станал учител на следващите големи автори, благодарение на които баснята преживяла нов възход - Лесинг в Германия, Крилов в Русия, Петко Р. Славейков и Стоян Михайловски - в България. И днес техните басни ни учат как да живеем, какви да бъдем и какви не. Неща, които са важни за всяка епоха и всеки човек.
|