Харуки Мураками (р. 1949 г.) е признат от световната литературна критика за несъмнено най-добрия съвременен японски автор. Той със сигурност е най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани неколкократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр. Българският читател познава вече неговата „Норвежка гора", а „Спутник, моя любов" се отличава със същия непретенциозен стил, наситен с алегории и изумяваща дълбочина.
Учителят, от чието име се води повествованието, е влюбен в странната, но завладяваща въображението и съзнанието Сумире. Като негов най-добър приятел тя си позволява да му се обажда в три или четири часа през нощта, за да му зададе реторичен въпрос или да сподели с него нестандартни съображения. Сумире обаче е влюбена в Миу, красива по-възрастна жена, която не откликва на чувствата й. Копнеещият за Сумире К (само това научаваме за името на повествователя) намира някаква утеха в чисто сексуална връзка с майката на свой ученик. Но утехата е слаба и К е дълбоко нещастен. Миу и Сумире, които са колежки, заминават в командировка на гръцки остров. Там нещо се случва и К също отпътува за Гърция, за да види с какво може да помогне.
Темите за любовта, загубата, сексуалността, личностното самоопределяне и “аз”-ът са преплетени в тази завладяваща, романтична, сериозна и на места тъжна книга. Тя е обезоръжаващо семпла, интелигентна и затрогваща и се смята за едно от най-добрите произведения на Мураки.
|